Стих от Словото

Но и вие свидетелствайте, защото сте били с Мене отначало. Йоан 15:27. Били ли сме с Исус? Да, защото Святият Дух, който пребъдва в нас ни свидетелства за Него. Така че, говорете за Исус по повод и без повод. Божието Слово е силно. Може да ни се противят, може да не ни харесват, може да не ни канят повече там където са ни приемали преди. Това няма значение, нека да чуят. Един ден Святият Дух може да им пропомни думите, които сме им казали. Може този човек на който говорите да не го видите повече. Няколко думи за Исус са благословение и понякога можем да спасим и човешки живот. И така свидетелствайте...

Насърчение
“Не бой се и не се обезсърчавай” (Вт. 1:21) Върви защото “Господ, твоя Бог, който върви пред теб, Той ще се бие за теб…” (Вт. 1:30) и завладей земята защото “Господ, твоя Бог, предава земята пред теб; изкачи се и я завладей…(Вт. 1:21), на теб и синове ти ще я дам, “защото ти напълно последва Господа…” (Вт. 1:36)

Боже прости...
Ако народът Ми, който се нарича с Моето име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се отвърне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му. (2 Лет. 7:14)
Нека да се обърнем към Бога със смирение и прошка и да потърсим Лицето Му и да кажем: Боже, прости греха ни, изцели земята ни и благослови България!


понеделник, 14 януари 2013 г.

Силата на Бог в поклонение! - Свръхестествено на Сид Рот с Ладона Тейлър

Силата на Бог в поклонение! - Свръхестествено на Сид Рот с Ладона Тейлър (Power of God in the true worship - Sid Roth with Ladonna Taylor)

Когато Ладона Тейлър свири на цигулка , нещо свръхестествено се случва, музика от небето буквално слиза и много хора се освобождават от болки, болести, депресия, мисли за самоубийство и други.

След проблеми и мисли за самоубийство, Бог й се явява и говори за бъдещето й. Казва й: "Ако ти не дойдеш при мен както преди, ти няма да намериш съдбата, която имам за теб. Ти трябва да четеш Словото, за да ме опознаеш. Ти трябва да търсиш отново общение с мен, за да ме опознаеш. Върни се при Мен отново”. Това беше Бог. Чувствах мир. Аз познавах Неговия глас.


Когато свиря на цигулка моите очи са към Него. Една жена на вярата ми сподели преди години: "Хвали Господа, докато започнеш да се покланяш. Покланяй се, докато Славата Му слезе и стой в Славата Му.” Към това се стремя, когато докосна струните на цигулката. Когато Бог се намеси, тази музика директно се насочва към духа ни, преодолявайки съмненията и душевността ни.

Гледайте интервю на Сид Рот с Ладона Тейлър и слушайте нейната изключителна небесна музика:



Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

неделя, 13 януари 2013 г.

Какво научих? - Свръхестествено на Сид Рот с Ричард Л. Мадисон

Какво научих? - Свръхестествено на Сид Рот с Ричард Л. Мадисон

Трансплантацията на моя бъбрек ме научи няколко урока и специално, че изцелението, чудесата и просперитета не е всичко от което се състои евангелието на Исус. В последните дни в църквата ще се говори за "мир и безопасност” (1 Сол. 5:3), което за времето в което живеем сега значава "компромис и материализъм“. В действителност, желанието на Бог е Неговата църква да бъде в добро здраве и просперитет.

Аз научих, че Бог допуска неща да се случат в нашия християнски живот, за да предизвика нашата вяра. Очевидно е, че Бог ще използва различни начини да ни изцели, не защото Той трябва да го прави, но защото Той го иска. Той знае, какво ще ни помогне, за да станем като чисто злато.

Защото е като огъня на пречиствач, и като сапуна на тепавичари. Ще седне като един, който топи и пречиства сребро, Та ще очисти левийците, и ще ги претопи като златото и среброто. (Малахия 3:2-3)
Да живеем християнски живот не е лесно. Това не е игра. Бог очаква Неговите хора да бъдат зрели, добросъвестни и откровени – с любящо поведение. Ние сме глината, и Той е грънчаря.
Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка. (Исая 64:8)
Той ще ни оформи по Неговия образ, колкото повече вървим с Него. Спасението, трябва да бъде нашата цел. Да спечелим невярващите (загубените) на всякаква цена, трябва да бъде нашия приоритет, защото Исус е най-великия подарък, който светът някога е получил.

Аз научих, че христовото тяло се нуждае от ревност и съчувствие, които получихме отначало, когато повярвахме в Него. Ние се отклоняваме от целта и нашето виждане става мъгляво, когато участваме в разкол и разделения с други вярващи. Аз научих да не позволявам прекалено много неща да ме безпокоят в църквата. Вместо това, оставям всичко в ръцете на Бог. Той знае, какво е най добро.
Аз научих да включвам моето семейство, колкото се може повече в служението и да обичам и да се грижа за моята съпруга и деца. Много е лесно да станеш безчувствен (механичен) християнин. Огнени изпитания се допускат, за да подновите вашата вяра.
Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава. (1 Петър 4:12-13)
Много е важно да благодарим на Бог за всичко, Бъди радостен, усмихвай се винаги и бъди любезен към другите. Продължи да сееш семето на насърчение, надежда и приятелство.
Словото Ми, което излиза из устата Ми не ще се върне при Мене празно. (Исая 55:11)
Аз се научих да се грижа за тялото си, тъй като то е храм на Святия Дух. (1 Кор. 3:16) Ние сме отговорни за нашите действия – начинът по който се храним, с какво се храним, каква почивка даваме на тялото си. Ние не трябва да злоупотребяваме. Ако ние не се грижим за себе, няма да живеем дълго.
Запомнете, че ние сме пръчките, а Исус е лозата (Йоан 15:5). Не можем да направим нищо без Него.
Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.
Аз научих, че очистването на пръчките (Йоан 15:2) ни прави чисти и способни да даваме повече плодове.

Защото даровете и призванието от Бога са неотменими. (Рим. 11:29) Това означава, че Бог няма да се откаже от нас да ни използва да Му служим, след като един път ни е избрал. Обаче, ние можем да проповядваме Божието Слово всеки ден, както аз правих и пак да ни липсва нещо. Много по важно е да имаме общение с Исус, отколкото да евангелизираме целия свят. Аз открих, че не мога да спася целия свят без водителството на Бог и помазанието Му. Без Него моите усилия ще бъдат безплодни. Бог е спасил и изцелил хиляди хора чрез моето служение, което ми е дал. Нищо не е направено от мен.

Нашият труд на нивата Му, трябва да идва от сърцето ни. Само тогава нашите дела ще бъдат възнаградени. Нашите дела ще бъдат изпитани в огън един ден, и ако те реално идват от сърцето ни, няма да бъдат консумирани от огъня.
Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда. А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън. (1 Кор. 3:14-15)

Има цел за всичко. Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. (Рим. 8:28) Това, което преживях с трансплантацията на бъбрека ми завърши добре за мен; това подобри отношенията ни в семейството, в служението и най важното подобри отношението ми и любовта ми към Бог.

Бог наказва тези, които обича: Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема", (Ефреи 12:6) Ние всички се нуждаем от наказание и порицание от време на време. Това е добре за нас. Това пази гордостта вън от живота ни. Бог мрази гордостта. Притчи 8:13 казва: Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста. Арогантността пречи на служителите. Благодаря на Бог за Неговата любов.

Накрая, аз знам, че Бог никога няма да ни остави през тези беди, изпитания, проблеми и премеждия (скърби). И разбира се нас ще ни преследват съгласно 2 Тимотей 3:12, Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени.
Бог ми е доказал, че Той е верен и истинен (Откровение 3:14) Той е „начинателя и усъвършителя ни вяра ни” (Евреи 12:2) Той с нас в огъня.  Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. Амин. (Матей 28:20)

Глава 12 от книгата на Ричард Л. Мадисон - Възкресен от мъртвите. Richard L. Madison – Raised from the dead. A true account.
Защото за Бога няма невъзможно нещо. (Лука 1:37)


След тежка катастрофа с кола, Ричард Мадисон е вкаран в болница, само за да го обяват за мъртав. На неговото семейство е казано три пъти да уредят погребение. Бог се открива на Ричард след като духа му излиза от тялото и отива в стаята за молитва в болницата, където чува как майка му се моли на Исус заедно с чичо му и леля му. Той повтаря молитвата на майка си и моментално духа му се връща в тялото и той се изправя на леглото, считан преди това за безжизнен. Десет седмици след това е изписан от болницата на инвалиден стол. Сега е напълно изцелен и едно живо свидетелство, как Божията любов може да възстанови безнадежден живот.

Интервю на Сид Рот с Ричард Л. Мадисон на английски език - Youtube


Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

събота, 5 януари 2013 г.

Разлика между вяра и надежда

Разлика между вяра и надежда
Вярата е една от сравнително малкото думи, които имат всъщност дефиниция в Библията. Нейното определение намираме в Евреи 11:1.


Този стих може да се преведе и по следния начин: „А вярата е основа или упование за неща, за които се надяваме; сигурност или убеждение за неща, които не се виждат.
Този важен стих показва различни факти относно вярата. Първо, той определя разликата между вяра и надежда. Съществуват два основни белега, по които вярата се различава от надеждата. Първият е, че надеждата е отправена към бъдещето, а вярата е утвърдена в настоящето. Надеждата е отношение на очакване на нещата, които са все още в бъдещето, а вярата е същественост, увереност, нещо реално и определено вътре в нас, което ние вече притежаваме тук и сега.

Втората главна разлика между вярата и надеждата е, че надеждата действа най вече в областта на ума, а вярата е предимно в областта на сърцето. Това е показано много точно в описанието на различните части на духовното всеоръжие на християнския войн, което апостол Павел дава в 1 Сол. 5:8:
Нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надеждата за спасение.

Забележете, че вярата заедно с любовта се намира в областта на гърдите, т.е. в областта на сърцето, а надеждата е представена като шлем, който се слага на главата – областта на ума. И така, надеждата е преди всичко едно умствено отношение на очакване спрямо бъдещето; вярата е състояние на сърцето, което произвежда в нас, тук и сега, нещо толкова реално, че може да бъде описано с думата същественост.
В Римляни 10:10 упражняването на вярата или вярването е отново пряко свързано със сърцето. Павел казва:
Защото със сърце вярва човек за (буквално – в) оправдание...
Много хора правят изповед на вяра в Христос и в Библията, но тяхната вяра е само в областта на ума, просто едно интелектуално възприемане на определени факти и доктрини. Това не е истинска библейска вяра и не може да доведе до коренна промяна в живота на тези, които я изповядват.
От друга страна, сърдечната вяра винаги произвежда определена промяна, определено преживяване в онези, които я изповядват. Когато се свърже със сърцето, глаголът вярвам става глагол на действие. Затова Павел казва: със сърце вярва човек за оправдание, не просто в оправданието, но за оправдание. Едно е да вярваш с ума си в оправданието просто като в една абстрактна теория или идеал. Съвсем различно е да вярваш със сърцето си за оправдание, т.е. да вярваш по начин, който води до промяна на навиците, характера и живота.

Откъс от книгата на Дерек Принс: Основи на християнството, глава 2.

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...