Татко, съгрешиш против Бога!

Татко, съгрешиш против Бога!

Един ноември, когато бях сам във Флорида, ми се обади един служител, с когото бях убедил Криси да разговаря.
Джим – каза той, - обичам и теб, и съпругата ти, но истината е, че Криси ще направи това, което си е наумила. Тя вече е на осемнадесет и не можеш да направиш нищо.
Затворих телефона. Нещо дълбоко в мен започна да вика: „Никога! Никога няма да се примеря с факта, че Криси е далеч от Теб, Господи!“ Знаех, че ако тя продължи в сегашните си стъпки, на пътя й ще има само разруха.
Отново, както през 1972 г., дойде божествено откровение. Бог силно ми внуши да спра да плача, да викам или да говоря с някой друг за Криси. Не трябваше да разговарям с никой друг, освен с Него. В интерес на истината знаех, че изобщо не бива да се свързвам с Криси, докато Бог не направи нещо! Трябваше да вярвам и да се подчиня на това, което проповядвах толкова често - „Призови Ме в ден на беда и Аз ще отговоря“.
Облян в сълзи разбрах, че трябва да се откажа да контролирам ситуацията.
Върнах се в Ню Йорк и започнах да се моля усърдно и с растяща вяра, както никога дотогава. Каквито и лоши новини да получавах за Криси, не спирах да ходатайствам и дори започнах да хваля Бога за това, което знаех, че скоро ще извърши. Не правих никакви опити да я видя. Керъл и аз с голяма мъка устояхме през коледния сезон, когато се опитвах да отварям подаръци с другите две деца, без Криси.
Дойде февруари. Една студена вторник вечер говорих от Деяния 4 за това, как църквата трябва дързостно да призовава Бога, когато се сблъсква с гонение. Започнахме да се молим и всички се обърнаха към Бога едновременно. Един разпоредител ми предаде някаква бележка. Една млада жена, за която усещах, че е духовно чувствителна, беше написала: „Пастор Симбала, чувствам, че трябва да спрем службата и всички да се молим за дъщеря ти.“
Колебаех се. Беше ли правилно да спря хода на службата и да се фокусирам върху личната си нужда?
Въпреки всичко бележката някак си звучеше правилно. След няколко минути вдигнах микрофона и съобщих на събранието какво се беше случило и добавих: „Истината (макар да не съм говорил много за това) е, че моята дъщеря е много далеч от Бога тези дни. Мисли, че горе е долу, а долу горе, че тъмнината е светлина, а светлината е тъмнина. Но знам, че Бог може да я достигне, затова ще помоля пастор Бойкстаф да ни води в молитва за Криси. Нека всички да се хванем за ръце около амфона.“
Приятелят ми започна да води хората, а аз стоях зад него с ръка на гърба му. Запасите ми от сълзи бяха пресъхнали, но се молих доколкото можех.
За да опиша случилото се в следващите минути, мога да употребя само метафора: църквата се превърна в родилно отделение. Звуците, които издава раждаща жена не са приятни, но резултатите са прекрасни. Павел знаеше това, когато написа: „Дечица мои, за които съм в родилни болки, докато се изобрази Христос във вас...“ (Гал. 4:19)
Надигна се стон, чувство на отчаяна решителност, сякаш казвахме: „Сатана, ти няма да получиш това момиче. Махни си ръцете от нея и нека тя се върне!“ Бях изумен! Силата на това огромно множество, викащо към Бога, едва не ме повали на земята.
Когато се прибрах онази вечер, Керъл ме чакаше. Седнахме на кухненската маса и докато си пиехме кафето, аз казах.
-Свърши се,
-Какво се е свършило? - зачуди се тя.
-Това с Криси приключи. Трябваше да бъдеш на молитвеното събрание тази вечер. Казвам ти, ако има Бог на Небето, този кошмар най-сетне приключи.
Разказах й какво се беше случило.

Завръщане от бездната
Тридесет и два часа по-късно, в четвъртък сутринта, докато се бръснех, Керъл се втурна през вратата, очите й бяха широко отворени.
-Криси е тук.
-Криси е тук?
Да, слез долу!
-Но Керъл... аз
-Просто слез долу – настоя тя. - Иска да те види.
Избърсах пяната за бръснене и тръгнах надолу по стълбите с разтуптяно сърце. Когато надникнах в кухнята, видях дъщеря си на пода – клатеше на ръце и колене и плачеше. Внимателно изрекох името й:
-Криси?
Тя сграбчи крачола на панталона ми и започна да излива терзанията си:
-Татко! Татко! Съгреших против Бога. Съгреших против себе си. Съгреших против теб и мама. Моля те, прости ми!
Погледът ми беше замъглен, нейният също. Вдигнах я от пода, прегърнах силно и плакахме заедно.
Изведнъж тя се отдръпна, - кой се молеше за мен? Кой се молеше за мен?
Гласът й беше като на адвокат по време на кръстосан разпит.
-Какво имаш предвид, Криси?
-Във вторник вечер, татко. Кой се моли за мен?
Не казах нищо и тя продължи:
-Посред нощ Бог ме събуди и ми показа, че вървя към една безна. Тя нямаше дъно, изплаши ме до смърт. Толкова се страхувах. Осъзнах колко съм се закоравила, колко съм грешала, колко съм се бунтувала. Татко, кажи ми истината. Кой се молеше за мен във вторник вечер?

Извадки от книгата на Джим Симбала: Свеж вятър, Нов огън.
Издава ИК „Менора Прес“

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Съживление в Испания, предизвикано от един човек, намерил Гедеон Библия на леглото в хотелската стая

Съживление в Испания, предизвикано от един човек, намерил Гедеон Библия на леглото в хотелската стая

Преди няколко години в Испания един човек на име Антонио извика към Бога, "Ако Ти Си истински, говори ми!", когато беше в асансьора на път за хотелската стая. Образован, на 27 години, той е учил химия и математика в католическо училище в Испания. Знаеше за Бог, но не го познаваше лично.
Пиколото му помогна и го заведе в стаята, където той откри Гедеон Библия на леглото си. Когато попита, защо Библията е на леглото, пиколото му отговори, че е за тези, които искат "да чуят Бог да говори с тях."
В същия ден Антонио приема Исус като свой Господ и Спасител, и след това проповядва Евангелието на цялото си семейство. За една седмица, 35 от членовете на семейството му повярват. Заедно с Антонио, семейството му започва да споделят благата вест с другите роднини и съседи. В рамките на период от няколко седмици, 200 души са били новородени (приели Исус Христос за Спасител).

Това не е всичко. Антонио започва да проповядва по затворите в две области на Испания, и първата година, 1000 затворници са дали живота си на Исус Христос. Той постепенно разширява дейността си по всички затвори в Испания, и днес има повече от 100 "домашни групи" църкви вътре в тези затворите.
Съживлението започна в една духовно мъртва страна, където мнозина бяха разочаровани от католическата църква и са станали атеисти.
Като пряк резултат от неговата дейност са повече от 70 домашни църкви новосъздадени в Испания, където между 10 и 15 души приемат Господ за Спасител всяка седмица.
Според Антонио, в последните 10 години, процентът на евангелските християни в южната част на Испания се е увеличил от 1% до 8%.
Съживлението се разраства и през границата с Мароко, отделена от Испания чрез Гибралтарския проток. На северния бряг на Африка, на западната граница с Мароко е испанския град Сеута.
Всеки ден, приблизително 20 000 мароканските жени влизат Сеута да купуват и продават стоки по пазарите. По-голямата част от тези жени са мюсюлманки. Служението на Антонио започва, след като той и неговите колеги са довели няколко от тези жени до Господа в Сеута, и са ги насърчавали, като се върнат да споделят с други жени в Мароко.
Идвайки от Южна Испания, културното наследство на Антонио е много подобно на това на мароканците, които го приемат като техен. Приятелски разговори водят до дискусия за Бог, доказателства, че Той е Създател, които в крайна сметка довеждат до споделянето на Евангелието на Исус Христос.
Чрез дейността на Антонио, се създават повече от 100 домашни църкви в Мароко, и той не показва никакви признаци на забавяне.
Защото от един човек, роден на земята, който споделя Евангелието със семейството си, и тези негови роднини излязоха и споделиха със своите приятели и съседи, хиляди хора в Испания повярваха в Исус. Това е едно невероятно съживление.

http://blog.godreports.com/2015/10/spanish-revival-sparked-by-one-man-finding-a-gideon-bible-on-his-hotel-bed/

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Власт над демоничните духове, а не над човешката воля

Власт над демоничните духове, а не над човешката воля

Макар че имаме власт над демоничните духове, ние нямаме власт над хората или над волята им. Често пъти грешим, като си мислим, че имаме такава власт. Имаме власт над демоните и можем да ги контролираме, когато става въпрос за нашия живот или за живота на семейството ни. Но не можем да ги контролираме, когато става въпрос за други хора, защото волята на този човек играе важна роля.

Преди много години провеждах събрание тук, в Оклахома, и докато служех на болните на редицата за изцеление, получих вътрешен подтик – знаех чрез вътрешното свидетелство, че някой в редицата имаше в себе си демон. (Това не означава, че беше обладан, което е нещо съвсем различно. Да бъдеш обладан означава да бъдеш напълно превзет – в дух, душа и тяло. Ти може да имаш демон в тялото си, без да бъдеш обладан от демон.) Продължавах да се оглеждам наоколо. Когато един мъж застана през четири човека от мен, аз знаех, че демонът е в него. Не казах нищо на глас. Трябва да осъзнаеш това: дори и дяволът да знае някои неща, той не е всезнаещ или всемъдър като Бог. Поради психическите му възможности можеш да видиш, че той знае някои неща. Някои гадатели наистина предсказват събития, които се случват. Дяволът знае дори и някои от мислите ти. Как знаем това? Понеже хората, които четат мисли, често успяват да прочетат мислите ти и да ти кажат за какво си мислиш. И те не правят това чрез Божията сила. Преди мъжът да застане пред мен, си помислих: „Ще изгоня това нещо от него." Нищо не казах на глас, само си го помислих. Когато застана пред мен, преди да успея да кажа нещо, той проговори. Демонът проговори чрез него, хленчейки с много висок носов глас: „Не можеш да ме изгониш! Не можеш да ме изгониш! Не можеш да ме изгониш!" Аз казах: „Да, мога, в името на Исус." Той каза: „Не, не можеш. Този мъж иска да остана. И ако той иска да остана, аз мога да остана." Аз казах: „Прав си", и го подминах.

Религиозни духове
Няколко дни по-късно видях този мъж на улицата, спрях го и го заговорих. Той не беше луд, умствените му способности си бяха на място. Докато говорех с него, открих какъв вид дух има. Това бе религиозен дух. Хората трябва да знаят, че има такива духове. Те карат хората да действат много религиозно. Всъщност този мъж имаше три духа в себе си. Другите бяха измамлив и лъжещ дух. Този човек вярваше в някаква смесица между Библията и някакви източни религии. Беше по-предразположен към източните религии. Аз говорих с него за това. Казах: „Тези вярвания не са библейски. Те не са според Новия Завет." Той отговори: „Библия или не, на мен така ми харесва и така и ще си продължа." Аз казах: „Когато и да пожелаеш да се отървеш от тези демони, ела и ми се обади. Но докато желаеш нещата да стоят по този начин, така и ще бъде." Той каза: „Е, така искам да стоят нещата." Свободната воля надделява.

Ти трябва да си тръгнеш и да оставиш хората, когато те пожелаят това. Ако хората искат да живеят в грях, могат да го сторят. Ако искат да бъдат свободни, могат да бъдат свободни. Но докато не пожелаят да бъдат свободни, нито Исус, нито някой друг може да ги освободи. Не можеш да обикаляш и безразборно да упражняваш власт над демоните в някой друг. Ти имаш власт над собствения си живот и над този на семейството си. Но не можеш да изгониш дявола от всички, които срещнеш на улицата, дори и да има демон в тях, защото те имат власт над собствения си живот. Когато хората искат помощ, това е друг въпрос.

Извадки от книгата на Кенет Хегин – Властта на вярващия

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Прошката освобождава Божията изцелителна сила.

Прошката освобождава Божията изцелителна сила.

Бях в края на поста и в молитва, когато Божият Дух ми проговори нежно и тихо. Той каза: "Вярата ме задвижва, синко, но прошката освобождава Моята сила." И това е, което ние не търсим, силата на Бог, защото ние като хора сме безсилни, освен Него. Продължих да се моля, Бог да ми покаже още. „Боже, покажи ми какво искаш да направя? И Той започна да ми показва, че вярата освобождава власт, и ми даде някои стихове, които говорят за това как хората отказват да простят и са измъчвани от духове действащи срещу тях. След това чух в духа си, че страхът е мъчение. И изведнъж, започнах да мисля, че страхът е фобия. Тези атаки на страх, безпокойство и тревожност, които често лекарите не могат да лекуват, всъщност са били мъчения от духове на тъмнината. Аз започнах да настоявам хората да се молят и да се освобождават чрез съзнателно решение на простителност. Тези молитви на простителност започнаха да ги освобождават от страх, от фобии, от фибромиалгия, от психични до физически проблеми, и дори от душевни проблеми.

Ще ви разкажа, какво с случи с една жена. Съпругът й е бил насилник, и не става въпрос само за малки неща. Той я биел, изнасилвал, държал я заключена вътре в къщи и я отчуждава от семейството й. Така че, тя започна да го мрази, разбира се както всеки един в тази ситуация, и когато започва да го мрази, следствието от тази непростителност са мъчителни духовете на лудост и депресия, които я нападат. В крайна сметка се развеждат. Тя загубва работата си, започват припадъци и различни други проблеми. Две години не е напускала дома си, освен когато майка й или сестра й я завеждат на лекар на всяко тримесечие. Тя си слагала превръзка на очите за да не вижда и така я отвеждат при лекаря и когато влезе при него си маха превръзката от очите. Този лекар, който я лекува се оказва вярващ. Той ми даде телефонния й номер.
Бог иска да ни прости, но Той също иска и ние да прощаваме. Това не е лесно нещо, но това е началото на изцелението. Прошката не е оневиняване на този, който ни е навредил, но прекъсва влиянието на това, което ни е причинил върху нас.
Водих я в молитва: Аз приемам Исус Христос за мой спасител. Боже прости ми всички прегрешения до тук. Благодаря Ти. Както Ти ми прости, така и аз прощавам на съпруга си. Аз избирам да му простя и декларирам на глас, че му прощавам. Аз съм свободна в Исус. Благодаря Ти Боже.
И стана чудо. Освобождението и изцелението дойде.

Вярата задвижва Бог, но прошката освобождава Неговата сила. В 1 Йоан 4:18 се казва: В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта. В любовта не съществува страх, няма мъчение, но Божията любов в нас ни освобождава от всеки тормоз и ужас.

Един стих от Словото е винаги заседнал в сърцето ми от 2 Кор. 10:6: Готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.
Преди да приведем другите в послушание, ние трябва да приведем себе си в послушание. Аз знаех, че преди да проповядвам това откровение Бог иска самия аз да ходя в послушание. И така започнах да се моля: „Святи Душе, моля Те, да ми покажеш къде имам някаква непростителност." И това доведе в мен до някои спомени за хора и аз започнах да се освобождавам. Прощавах, а за някои лично трябваше да се видя с тях и да ги помоля за прошка, да им кажа, че съжалявам за всичко, което се е случило между нас. И като го направих, забелязах, че започнах да чувам гласа на Бога по-добре. Силата на Бог започна да тече през мен, просто когато проповядвах.

Винаги съм знаел, че Христос е умрял за нас и че изцелителната сила на Бог е достъпна за нас. Аз не мисля, че Бог иска да се разболеем, да ни изцели, да се разболеем и отново да ни изцели. Той иска да ходим в Божествено здраве. Така че с използване на Словото и цитиране на стихове от него, аз просто започнах да правя това. Това е борба или битка и след като имаме това откровение, болестите не могат да се прилепят до нас, защото вървим заедно с Отец, който е на небесата. Защото Отец на Небесата, когато погледна на земята и видя, че е пълна бъркотия след като Адам съгреши, Той каза, Аз ще поправя това? Ще освободя простителност (прошка), която ще се погрижи за проблема, който е тук на земята.

Съвсем наскоро проповядвах в Тексас за силата на прошката и прощението, което ние получихме чрез Исус Христос. Той ми показа, че толкова много хора имат горчивина и непростителност в сърцата си, защото те са смятали, че постъпват правилно.
За молитва отпред излезе едно момче, което имаше метални скоби на ръцете и патерици. То си влачеше краката. Когато стигнах до него, аз казах: "Синко, какво искаш от Бога?" Той каза: "Господине, аз имам церебрална парализа и това е твърде много за мен да го понеса. Аз съм просто един тийнейджър." И той се срина в моята прегръдка с плач и ридание. И аз казах: "Моли се с тази молитва заедно с мен." А той имаше непростителност към Бога и всъщност е бил ядосан на Бог и ядосан на родителите си, защото им казал: "Вие ме родихте на тази земя и това е животът, който ми дадохте." Казах му: "Трябва да им простиш и изцелението ще дойде." Той каза окей. Помоли се с мен, прости на Бог, прости на родителите си и на всички. И когато аз се молех за него силата на Бог дойде върху него и го освободи. Изпълни се с Духа и падна на пода. Лежеше и плачеше, след малко стана, стана и започна да ходи. До преди той си влачеше краката, сега си вдигаше колената за да ходи. В края на службата каза: "Аз искам да Те благословя Боже за изцелението."

Когато сме засегнати, огорчени или обидени и т.н. от хора, поради нашата гордост казваме: Как смееш да ми направиш или кажеш това. И го повтаряме това в мислите си. Това е една нормална реакция. Вместо това ние трябва да повтаряме в мислите си, че им прощаваме. Ако на първо място не успеете, опитайте отново. Трябва да вземем съзнателно решение да простим на всеки човек, който някога ни е наранил. Дяволът може да се опита да ви припомни сцената на вашето огорчение, но вие трябва да му кажете, че е лъжец и вие сте взели решение да простите, както нашия Отец е простил на нас.
Освен това трябва да пленим всяка мисъл да се подчини или покори на Исус Христос. Нашите мисли трябва да станат Неговите мисли, на Бог.

В 2 Кор. 10:4-6 се казва:
Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа. И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.
Ако не сме простили, това ще попречи на нашия молитвен живот.
Исус казва: Когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения. (Марк 11:25)

И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си. (Матей 5:23-24)

(Исус) Слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят, благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост. благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост. И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото, (Лука 6:26-28,33)

Ние трябва да се поучим от това, което направи Исус Христос на кръста. Беше бит, обезобразен и разпънат на кръста за нашите прегрешения.
Но Исус им каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. (Лука 23:24) Дяволът е кукловод. Те бяха марионетки в неговите ръце, бяха измамени, защото ако знаеха реално какво правят, нямаше да го направят никога.

Не можем да бъдем простени, ако ние не прощаваме. Не можем да бъдем изцелени, ако не бъдем простени.
Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си. И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога. (Лука 5:24,25)

Трябва и да се молим за тези, които са ни огорчили. Бог да ги благослови и ако не познават Исус Христос като Спасител, Бог да докосне сърцата им със спасение.

Едно от нещата, които Божият Дух ми разкри е: Просто приеми това, което този човек е направил и си представи как той идва при Исус и казва: "Исусе, аз се покайвам за греховете си. Прости ми?" Да, ако се покаят, Той ще им прости. Но сега вие може да кажете, но те не са се покаяли. Те не ми искали прошка. Но вие трябва да вземете решение заради Исус. Трябва да се защитите от дявола. Да разкъсате връзките на непростителността. Това е вашата защита. Това е част от вашето въоръжение, като броня и бронята е част на прошката. И те ще разберат, че ние сме вярващи, поради любовта в нас. Прошката е част от плода на любовта.

Всеки може да вземе съзнателно решение да прости и да получи изцеление. Не трябва да блокираме нещата в сърцето си. Вие не правите това да ги оправдаете, че не са виновни. Но както Отец е простил на нас, така и ние трябва да простим.

Молете с тази молитва на глас:
Скъпи Небесни Татко, аз приемам Твоя син Исус Христос за мой Спасител. Скъпи Отче, аз взимам съзнателно решение да простя на всеки човек, който някога ме е наранил, или наранил някой от членовете на семейството ми. (казвате името му) Боже, искам да простя и да се освободя от миналото. Прощавам си и на самия себе си от вземането на грешни решения. Благодаря Ти Боже, че ме освободи от тази непростителност, която съм държал в сърцето си. Сега заповядвам на физическата болка да напусне (ако имате болки или друго заболяване, като фибромиалгия, артрит, психически стрес, тревожност, фобия и страхове или други заболявания) - казвате тук заболяването. Тази болест или болка (казвате името) няма вече сила, тя е разчупена в името на Исус. Боже, аз Ти благодаря за изцелението. Амин!

Brian Adams on It's Supernatural with Sid Roth - Healing
https://www.youtube.com/watch?v=bQvvybIBac4
http://donate.sidroth.org//site/DocServer/IS592Transcript_BrianAdams.pdf?docID=3361

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...

Бог ще съсипе дома на горделивите - Притчите на Соломон

Бог ще съсипе дома на горделивите - Притчите на Соломон

Мъдрост, която идва до вас - направо от Божието Слово.

"Господ ще съсипе дома на горделивите, но ще утвърди имота на вдовицата.“ (Притчи 15:25)

"Господ съсипва къщата на арогантния човек, но защитава имуществото на вдовицата" (друг превод).

Бог ще защити беззащитната вдовица и във времето си ще накаже безочливите. Когато се чувстваме потиснати, важно е да се помним, че Бог е нашата защита и че в Неговото време е всичко. Той ще ни предостави това, което е необходимо своевременно, ако имаме вяра в Него и Му се доверим. Бог е верен. (1 Кор. 10:13)

Господ знае как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден. (2 Петър 2:9)

Възможно ли е да развием навик да защитаваме беззащитните?

Proverbs: The Lazy Meet Difficulty
http://www.ucg.org/vertical-thought/proverbs-god-tears-down-the-arrogant-house

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...